Наименования на звездите

Ярките звезди в нощното небе образуват различни геометрични фигури, които наричаме съзвездия. Съзвездията ни помагат да открием и установим названия на отделни звезди в нощното небе. В миналото хората, изучаващи звездите, им дават собствени имена - Вега, Алтаир, Алдебаран, които се използват и сега, и имат историческо или митологично значение. Но с нарастването на броя на звездите със собствени имена се появява проблем със запомнянето на толкова много имена. А и тези имена не дават информация за съзвездието, в което се намира звездата. През 1603 г. немският астроном Йохан Байер издава своя звезден атлас "Уранометрия", в който описва начин за именуване на звездите. Според системата на Байер всяка звезда се означава с буква от гръцката азбука според нейната яркост спрямо останалите звезди от съзвездието и латинското име на съзвездието. Така най-ярката звезда ще бъде алфа, а останалите звезди се групират по яркост и се именуват със следващите букви от азбуката в посока от главата към краката според старите рисунки на съзвездията. Системата на Байер е по-систематична от даването на собствени имена на звездите, но заради малкия брой на буквите в гръцката азбука, тя не е подходяща за повече от 24 звезди, защото при по-голям брой звезди към техните имена трябва да се добавят допълнителни цифрови индекси. През 1700 г. английският астроном Джон Фламстийд предлага друга система за означаване на звездите в съзвездията. При тази система също се използват латинските имена на съзвездията, но звездите се описват с арабски цифри не според яркостта си, а според тяхното разположение в съзвездието в посока от запад на изток. Така най-близката звезда до западния край на съзвездието Лебед (Cignus) се нарича 1-Cygni, a 61-Cygni е 61-та по отдалеченост звезда от западния край на съзвездието. Тази система не е била прилагана към съзвездията, видими от южното полукълбо на Земята, а само за тези звезди, видими от Англия. През 1930 г., когато са утвърдени съвременните граници на съзвездията, някои звезди преминават в съседни съзвездия. Пример за такава звезда е 30 Monocerotis (Еднорог), която според сегашните граници на съзвездията се намира в Хидра.