Класификация на звездите

Клас О - Имат повърхностна температура в диапазона от 28000 до 50000 К и синьо-бял цвят. Техният спектър съдържа линии на неутрален и йонизиран хелий. Пример за такава звезда е Минтака.
Клас B - Тези звезди имат повърхностна температура в границите 11000-25000 К и синьо-бял цвят. Характерно за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния хелий. Пример за такива звезди са Спика и Ригел.
Клас A - Имат повърхностна температура в границите от 7500-11000 К и бял цвят. В техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки елементи - желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са Сириус и Вега.
Клас F - Имат повърхностна температура от порядъка 6000-7400 К. Техният спектър се характеризира с линии на поглъщането на йонизиран калций, които са по-изразени от линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи. Такива звезди са Процион и Полярната звезда.
Клас G - Звезди от типа на Слънцето, с подобна маса и радиус и температура на повърхността 4900-6000К. Техният цвят е жълт. В техния спектър има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда, освен Слънцето, е Капела.
Клас К - Звезди с оранжев цвят и температура 3500-4900 К. Примери за такива звезди са Алдебаран и Арктур.
Клас М - Звездите от този клас имат повърхностна температура 2400-3480 К и червен цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгиганта Антарес.

Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Изразява зависимост между светимостта на звездите и техния спектрален клас. Поради това се нарича още диаграма "спектър-светимост". По абсцисата се нанасят спектрите (или съответстващите им цветове), а по ординатата - светимостите. Отнесена за голям брой звезди се оказва, че те не се разполагат безпорядъчно, а образуват определени последователности. Голяма част от звездите попадат в тясна ивица, наречена главна последователност. В долния ляв ъгъл се разполагат звезди с ниска светимост и "ранен" спектрален клас т.н. "бели джуджета". В горния десен ъгъл се наблюдава група от звезди с висока светимост и ниска повърхностна температура. Те имат размери, многократно превишаващи размера на Слънцето и носят името "червени гиганти". Отнесена към различни съвкупности от звезди, диаграмата на ХР е мощно средство за изучаване на звездната еволюция.

Източник: www.bgastronomy.com